Мечовци...Не знам дали си спомняте - имаше една реклама с едно симпатично момченце, което казваше "Много обичам пуканки...". Е, аз съм нещо такова, но изречението при мен е "Много обичам мечовци"...
Знам, че вече някои от вас са прочели за тУЙ ми увлечение в блога на Картичкофурии, но все пак се чувствам абсолютно задължена да ви ангажирам с разказа си отново хахахаха.
Не - няма да обяснявам пак, обещавам. Но все пак, това е причината да се сдобия с това печатче на Lili of the Valley (което мъжът ми с гордост обясни, че то това било момина сълза видиш ли...) Е - мечоците са големи сладурковци, а като видях и картичката, която бяха направили за мостра с тях, бръкнах в кошницата където седяха, с още по- голяма решителност.
И ето, че два месеца по- късно дойде и техния ред да влязат в употреба. Имах притеснения дали ще успея да оцветя мечовците прилично, но съм доволна, че се справих от втория опит.
Мислех си какъв надпис да им сложа, но всичките ми се струваха или много големи, или много кръгли, или неподходящи...За това си изфабрикувах един от началото на една "песен", а освен това - много дни може да са щастливи, така че картичката е мултифункционална...
Нотите отдолу са от истинска партитура за флейта...която си купих на старо от една книжарница. Сигурно съм направила някой флейтист нещастен, но пък аз съм доволна - страниците са културно пожълтели от времето, а с малко дистрес мастило се получава много добър Ифект.
Ето мечовците и по- отблизо...
След като вече бах направила снимките, видях и гордо мъдрещия се котешки косъм, който разбира се махнах, но не ми се снимаше пак... Одеалото е рязано от хартия. Реших, че определено ще изглежда по- добре отколкото ако го оцветя и мисля, че не сгреших.
Е - това е от мен...И да завършим с един цитат от една много известна и любима мечка - Мечо Пух:
"Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно."
2 коментара:
Е аз тоя път предизвикателството ще го прескоча, ама картичката хич не е за пренебрегване.
Мамини сладури! И за одеалото не си сбъркала :) обаче защо съсипа партитурите хаха (то се вижда защо) и още едно защо: Защо реши цитата да е с тооолкоз дребни букви?
Отговярам:
1. Съсипах ги, щото не свиря на флейта и щото от всички партитури, които гледах, тези имаха най- много ноти (демек - ставаха за фон)
2. Буквите хич не са малки сами по себе си, обаче не прецених правилно размера на картинката и реално картичката стана малко по- голояма от необходимото. Така надписа се позагуби малко.
3. П.П. Цитата в някаква степен е спецЯлно за тебе хаха
Публикуване на коментар