събота, 1 май 2010 г.

One day off

Публикувано от skylife в 6:55 сл.об.
Реакции: 
Не, че в това хубаво време на някой ще му се седи пред компютъра да чете, но аз ще пиша.

И така, от доста време на сам, това беше първият ми съвсем свободен ден. Разбира се, в общи линии ще е и последният за още известен период от време, но все пак си беше супер.

И тъй като моят любим мъж всяка събота ходи на курс, съответно днес прекарах целия ден сама...като разбира се сутринта го помолих да ми остави известна сума...за материали (разбира се).

И такаааа - станах, изгледах новата серия на новият ми любим сериал "Bones", облякох се съботно, обух кецовете, метнах (празната за момента) раницата на гръб и се отправих към метрото.

Времето беше разкшно!!! Слязох на Софийския и пред мен се появиха зелените кестени, и все още ремонтиращата се любима моя "къща" в София. Предполагам повечето от вас, които са в София ще се сетят за нея - преди мнооого време отпред имаше анлийски таксита (точно до Ялта). Както и да е де, от 11 години съм в София и винаги ме е било яд, че този разкош в центъра на София е оставен да се разпада. НО преди няколко месеца бях приятно изненадана, като видях, че започват да я реставрират. И така - сега е станала жестока...

Вече в центъра се отправих по стандартният си маршрут - първо Слънчоглед (да видя дали случайно има нещо интересно), после кафе в Дънкин Донътс и после - към кинкалериите по Цар Симеон и Христо Ботев.

За пореден път се убедих, че пролетта е много хубав сезон (макар, че аз обичам сняг и харесвам доста зимата). Слънцето, птичките...и целия народ на разходка.

Колкото и лошо да говори това за мен, аз обичам да се "зазяпвам" по хората. И така - днешният ден не страдаше от липса на "странни" двойки - мъжът с 3/4 дънки и гуменки и неговата дама - с рокля и кожени ботуши, бащата с малкото розово момиченце, което от малко знаеше, че ТРЯБВА да отиде в мола (хахахахаха) и всиииички останали. За пореден (и не последен) път се чудих на хората, защо и в свободните си дни ходят с обувки с ток, рокли, поли, ризи и т.н., а не удобно - по анцуг и гуменки. Осъзнавам естествено, че по- скоро аз съм странната, но хей - все пак 13 години баскетбол промиват мозъка и 2 години народни танци не могат да ме накарат да обуя обувки в свободното си време.

Продължавам да се удивявам и на АБСОЛЮТНО странните дрехи по магазините - 90% от които са за манекенки и нормални жени не могат да се поберат в тях (а и не мисля, че невероятните цветови съчетания ще им допаднат).

И така, отидох в Слънчоглед с ясната идея какво искам да си купя - хартия с китайски мотиви за един проект-състезание. Оказа се, че в тези листи няма ТОЧНО това, което ми трябва, но все пак я взех, та ще видим какво ще излезе.

Продължих към Ем Арт и кинкалериите, а по пътя се опитвах да направя някакво съчетание за проекта и материалите, които вече имах. (хей, все пак имам свободен ден, трябва да го оползотворим качествено)

За съжаление, по пътя, след като купих храна за домашните любимки, финансите за материали намаляха драстично. Та - стигайки в Ем Арт, поседях доста време, докато реша КОИ са най- необходимите ми към момента материали (всички разбирате, че няма такова нещо като НЕОБХОДИМИ материали, просто...трябва да си купиш нещо, дори и малко). Все пак си купих наистина малко неща и то с идеи за какво ще ги ползвам, което си е напредък, защото често взимам нещо просто защото ми харесва.

Но, като излязох имах само 2 лева, а ми трябваха още неща за идеята. И така - след като порядъчно се оплаках на мама, че ми свършиха финансите и изпратих sms на мъжО, със същото оплакване, се отправих към последната дестинация - кинкалерията на Христо Ботев и Солунска (любиимо мое място).

Както се досещате - от там си тръгнах не само с панделка, но и с няколко копчета, които пак имам за какво да използвам (дано). Все пак 2-та лева ми стигнаха и съм мнооого доволна.

И така, макар че бях сама, съм много доволна от разходката.

Прибрах се, изчистих НАЙ-накрая, защото - да не се лъжем, колкото и да е добър моят мъж и да чисти, все пак някак си не чисти както трябва. Изпрах, прострях, помолих се за храна (след като курсът му свърши) защото както разбрахте - от материали не ми останаха пари за ядене (освен да хапнех малко от храната на котките хихихихихи)...

Ами май е това - сега изчезвам, защото от клуба по танци ще ходят на кръчма...и понеже ще има с кого да отида (една девойка от групата) - ще се "прежаля" да отида за малко...

След което се прибирам и продължавам с поканите и т.н. сватбени неща.

Лека вечер на всички и целувки!

3 коментара:

Irena каза...

Страхотен разказ почти си представих всичко за което си писала, казвам почти защото не познавам много добре София :)
Де да беше и моя ден поне малко като твоя :)

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ каза...

Злати, ти си уникален случай! И понеже те знам колко много говориш, направо си представих как на един дъх си писала този разказ. И понеже пък аз обичам също като теб да пътешествам /дори и по магазините/, направо благородно ти завидях - и на разходката, и на покупките! Добър завършек на деня - танцьорска вечеря....! Много добре се е получило!Иначе - и аз като Рени - де да бешеи моят ден такъв....!

арт_мама каза...

Изчетох на един дъх - много си сладкодумна ;) Чудесен ден! Чакам с нетърпение да видя какви неща си си накупила...

Публикуване на коментар

 

Tini tin Template by Ipietoon Blogger Template | Gadget Review