Little Martin

Скоро един колега се сдоби със син и понеже албумите ми легнаха на сърцето, заех се да правя един за подарък.

Момчешките са ми голям зор...Първо - търси хартии, после с какво да ги украсяваш...Но успях. Мисля, че впрегнах по- голямата част от мозъчните си гънки в украсата. Може да решите, че имам недостиг на мозъчни клетки...няма да сте далеч от истината, обаче в тая жега - толкова.

Снимките са ужасни и на живо е много по- симпатичен, но хванах последният ден преди да заминат в отпуска, така че нямаше много време за снимане.

И разбира се - поредният "бъг" - дънковият плат е по- плътен и единият ъгъл малко издува, заради което пък албумът трудно влезе в иначе перфектната по размер кутия.

Жирафите ме радват много - все нямам за какво да ползвам картинките, но тук ми влязоха в употреба и двете. 

Албума е по- скоро в стил - какво обича тате, но все пак аз познавам него. Има 9 страници, като повече от половината са доукрасени.

След като го предадох, вечерта получих много затрогващо благодарствено обаждане от мама, която каза, че по- хубав подарък не са им правили. Много мило ми стана :-)