Cake-pops story...

И такааа...може би помните първият ми опит с Кейк-попс отпреди няколко месеца?! Те бяха потготовка за едно бебешко парти, което така и не се състоя.

Все пак, за моя радост, мамата реши да направи...погача...макар и с около 2 месеца закъснение. Ама тя тая мама си е такава, та не се учудваме. По- учудващото беше, че изобщо намери време за това...

И така - като добро другарче, което има материали за парти отпреди половин година, предложих да помогна. Тя каза, че планира да има кейк- попси, така че с радост се заех с тази задача...

И както обикновено се оказа, че първият път съм имала късмета на начинаещия. С кекса - там нямах проблем. ИзпечАхме го, само дето не го изЯдЯхме (шегичка от моето детство). Помежду другото направих едно тирамису, един крем- карамел и една доза ореховки...

И след като кекса отлежа по рецепта, лимоновият сок попи и топчетата бяха готови, започна голямата драма...Имах си червен шоколад и малко останал бял от предните топки...Отворих пликчето червен, сложих съд за разтапяне на водна баня, сложих шоколада...и единственото което получих беше червеникава смес с консистенция на дъвка...

Казах си - абе предният път не беше толкова сложно, какво точно става...Обаче имах още 2 половинки пликчета шоколад, та всичко си беше ток и жици...Изхвърлих дъвкоподобното нЯщо, измих паничката, подсуших я - защото пишеше да няма никаква вода при топенето на шоколада и започнах отново. Този път, за по- сигурно разтопих заедно и червения и белия шоколад...с какъв успех?! НУЛЕВ. Резултата беше абсолютно същия, часа беше 2:30 сутринта, а на другия ден беше неделя - т.е. малък шанс за намиране на нови количества шоколад...

Какво следва ли - сядане пред компа, два реда сълзи, три реда сополи...търсене из нета за какво иде реч...Защо ли - на пликчето имаше някакви указания в подобни ситуации да се сложи нещо...което не ми е в капацитета на англилйския. ОК - намерихме нужната информация...Значи трябва да сложим нещо растително и мазно...сиреч олио. 

Отиваме в кухнята, отваряме хладилника, вадим маслото и чистосърдечно изхвърляме необходимото количество в шоколада...след което се сещаме, че маслото НЕ Е растително. В последен отчаян опит сложих и олио...no comment...

Следват - три реда сълзи, два реда сополи и решение да лягам, пък на другия ден ще ходя по магазините, които намерих в нета и работят в неделя да търся...

Естествено - утрото е по- мъдро от вечерта или в моя случай - на сън ми идват гениални идеи...

Ставам в 8 сутринта, доволно разбирам, че това е по старото време и всъщност съм поспала 1 час повече...И изпращам съпружеското тяло до кварталния маазин за 3 бели Милка шоколада...

Нееее, не е свършило. Явно някак предвидливо докато пазарувах предният ден си купих червена боя...Реших - ще пробвам сега на много ниска температура и ще му ударя една молитва...Всичко тръгна добре...И сега - гениална идея да боядисаме шоколада червен...На опаковката пише - вземете с върха на ножа и разтворете в малко вода. След това добавете...Добавяме...и ни осенява гениалната мисъл, че в шоколада НЕ ТРЯБВА ДА ИМА ВОДА!!! Резултат - вижте по- нагоре от предната вечер...Връткаме очи и изпращаме съпружеското тяло за ОЩЕ 2 шоколада...

Започваме процедурата отначало БЕЗ да боядисваме шоколада...Ето тук вече историята свършва, защото този път се получи. Е - трябваше да се вземат още 2 шоколада, при което магазинерката е изпаднала в истински пОтрес какво точно се прави със 7 шоколада в рамките на около час в 9 сутринта и любезно е предложила да си взема течен шоколад...А не, мерси, тъкмо успях да си разтопя моя, а и в рецептата не пише ;-)

И така - няма хубави снимки, защото направих попсовете и трябваше да тръгвам за партито, а разбира се - забравих фотоапарата. Все пак - ето ги и тях (П.С. меденките и курабиите- цветя не са мое дело, а на мамата)

Пожелавам ви усмихната вечер...и никакви сълзи над разтопен шоколад...в него НЕ ТРЯБВА ДА ИМА ВОДА!!!