Dyson

Хммм, ще гледам да не ви занимавам много с него, макар че той занимава вечерите и сутрините ми. Все пак - изводите до които стигнах за нещастните 3-4 дни от които е с нас...

И така - искаш куче около 32 години. Разбира се - получаваш го в не особено подходящ момент, но нищо де - имаш си куче.

Констатираш, че може би не си се спрял на най- подходящата порода за първо куче, но нищо де - той е тооолкова сладък.

Какви са плюсовете. Ами - може би с времето ще станат повече, но за сега виждам само един - у вас е тооолкова чисто - просто се налага да чистите през около 15 мин. защото...ами...ака-пика-пика-пика-пика-ака и т.н. в същия дух.

Минусите...Хм - ами въпреки, че чистите и уж е чисто, всъщност всичко е на лапи защото е много важно да се разходим в мокрото. Котката успява да се поразходи малко когато той спи (за 3 дни вече разбра кога може да се разхожда). Той вече и се кара, че не му обръща внимание.

Каишка - ами не, не искаме да седим с нея. Дано поне докато стане време да го разхождаме, да е свикнал с нея. (да - това е най- големият минус - не можем да го разхождаме, защото още няма всички ваксини и съответно - цялата енергия се излива върху нас...)

Храна - всичко се "изпрахосмучва" и едвам спасяваме храната на котката. Замислям закупуване на катерушка, за да може тя да яде на високо...

Не обичаме да не ни обръщат вниманието. Съответно - не лаем, а вием - яко все пак. 

Спане - когато спи е най- доброто куче на света...иначе е фурия...

И така - мога да продължавам до безкрай. Но - хората са казали - внимавай какво си пожелаваш, че може и да ти се случи.

Ето малко снимки:

Мама и Дайсън

Игра с най- любимата играчка - вече няма нито очи, нито нос ;-)

И като кажа любима - имам предвид МНОГО любима...

 

Отивам да се опитам да довърша една картичка преди фурията да се върне :-) Лека вечер!