WOYWW 190 and some cooking issues

Тъй - днес е сряда, а това означава, че може да си покажа лудницата в любимото ми за надничане и събиране на идеи място (добрееее - да, обичам да виждам, че не само у нас е така...)

Показвам си я, защото много ми се хареса творческият хаос, който успях да докарам този път. Мда - дори на мен ми дойде в повече.

Проекта е един мини-албум къпкейк, който седи на дневен ред от миналата година. Взех го за подарък на детенцето на моята приятелка в Париж. И тъй като страничките са повечко за запълване, идеята остана на бюрото за една година. Сега съм се активизирала и макар, че ще забавя други проекти (а сигурно и този), смятам да го довърша. 

Хубавото на този мини-албум е, че идва с комплект с 3 свещи, което все пак ми дава на разположение още една година да се помотам.
---------------------------------------------------------
So - it's Wednesday which means I can show my little chaos in my favorite place to sneak and look for ideas.(OK - guilty - to see that I'm not alone in the world of creative mess).

I'm showing my place this week, cause the mess is much even for me...but I LOVE it. It's real fun to start looking for something that you know it's SOMEWHERE UNDER THERE. Of course - the cat "helps" with stealing whatever she's pleased with and think is appropriate to play with (which includes flowers, beads dissipated in the bead and even needles, because the cork-thingy they are stick in is SOOOO good for playing).

Anyway - the project on my desk today (and for the week to come at least) is a cupcake mini-album. I bought it last year for the b-day of my friend's girl. But since it have more pages to be decorated and I'm a scrapbook beginner, it stayed on my desk for an year. The good thing is that the album came with 3 chipboard candles...so I have one more year to make it... 
    

Сега да ви разкажа още млко смешки...макар, че тогава не ми беше смешно...

Все още осмислям информацията и не знам дали е хубаво или лошо...но с мЪжо сме родени един след друг. Мда - имаме точно един ден разлика. И е хубаво, че като събираме приятели, ги събираме заедно наведнъж...обаче не е хубаво, като решиш да се покажеш на добра домакиня...

И такааа - миналата година почерпих в офиса с домашно правени сладкиши, за това реших, че ще повторя и тази година, но не само за нашият офис, а и за този на мъжа ми. И докато ние сме в най- лошият случай 10 човека, там нулите са повечко отзад.

Всичко е ОК до тук. Реших - ще правя кекс (единствения който мога да правя, но най- любимият ми на света). Него вече съм го усъвършенствала до степен да обърна формата и кекса да падне сам от нея само с 1 тръскане.

Баналното на този кекс е сиропирането, което обаче се извършва достатъчно добре и от съпружеската половинка, така че петте кекса бяха направени бързо и в общи линии лесно.

Проблема беше друг. Реших, че ще правя тирамису. Все пак майка е правила достатъчно пъти и не изглежда чак толкова трудно.

Добре - нямам миксер за белтъци на пяна, но това е лесно поправимо. 

И така - прекрасна неделя...ние с колата - до Метро. Рецептата и продуктите са ясни. Ама не бе - аз няма да правя ЕДНО тирамису. Аз ще направя ПЕТ - няма да ми отнеме много време - НЕ Е ТОЛКОВА ТРУДНО.

Купуваме незнайно количество бишкоти, 6 броя маскарпоне... минаваме през съседния магазин за миксер (уууухааа имам си миксер - сега ще направя ония мафини, заради които толкова много исках да си купя миналата година). 

И така - прескачаме петте кекса - както казахме, те станаха е така - щрак и готово. Започваме тирамисуто...Яйцата са "био" за това е по- добре да ги измия. Колко бяха - а, да - 6... ОК, мия, мия...едното го размазвам с ръка - абе аз съм била МНОГО здрава - чупя яйца с голи ръце...ОК взимам още едно...

Започвам да разделям съдържанието на яйцата. Оффффф - едното падна и се размаза по пода...Добре де - имам още една кора с яйца...Взимам следващото...Да, добре, разделих ги! Не, няма жълък в белтъците - не бе - НЯМА. Разбиваме ги на сняг. Да - за сефте ми е, но знам че са готови ако като обърна купата не ми паднат на главата...ОК - не паднаха, все още съм чиста и явно са готови...

Сега - следващото по рецептата...Захарта в жълтъците. Трябвало да стане на светложълт крем. Какъв крем бе жена - то само захар...тва не се разбива. Чакай да се обадя на майка...Ама ти всичката захар ли люсна вътре - ми да бе, че как...Ами - бъркай си сега, то ще поеме...След около 30 минути - мамо бееееееее, тва още не е станало на светъл крем, седи си все така жълто. Ми нищо де - те яйцата ви са "био" може от това да седи по- жълт...е добре, не можа ли да ми го кажеш преди 15 минути?!

Пристъваме към прибавянето на маскарпонето...Ама да бъркам в една посока - ок де, да не се пресече. Ясно...Трябва да стане гладко като масло - да ОК. Отваряме маскарпонето - абе изглежда хубаво. Все пак купихме най- скъпото в Метро. Слагам по малко и бъркам. С дървена лъжица - да, да, с дървена лъжица. Бъркам. Бъркам още. И пак бъркам. Мамооооо - тва стана на топчета. Защо не се разбива?! Бъркай, бъркай - то ще поеме...След 15 до 20 минути по- късно - маменце бе НЕ СЕ разбива, вече и се зави свят на ръката ми от това бъркане в една посока. Не може ли да го бръкна с миксера - нали се сещаш - купих си и си го имам...той БЪРКА неща. Не - не може! Ама защо - обади се ВЕДНАГА да питаш леля (уточнявам - индивид живеещ от 20 години в Италия и учил готварство).

Докато се обади на леля и на мен...вече бях пуснала миксера. Какво - не може с миксер, защото започва да се разделя на масло и вода и ще стане воднист крема. Хубуу де - тва и без това е пробно...

Сега - белтъците...Те вече отдолу не са на сняг - ще ги побъркаме пак (бележка - за следващото да направя белтъците най- накрая). Айде сега пак - в една посока бъркай...пффффф доообрееее де - в една посока, да бавно (брадясах вече от това бавно). Абе не е както трябва тоя крем, всичко е на бучки и...нещо не е както трябва...Нищо - хайде сега да сглобим всичко. Бишкоти в кафе - ДА, знам, съвсем леко че да не се наквасят много и после да се разпаднат. ДА БЕ - ТОВА го знам, нали аз го правих последния път, знам как става...Слагаме първия ред...Абе мамо - как точно да НЯМА дупки тука - тя тавата е правоъгълна, а бишкотите са със заоблени краища. Те дори една в друга като се допрат остава дупка. Ми - ще ги понатъпчеш. ДОБРЕ де, ама не мога да ги направя правоъгълни...Първи ред готов - заливаме - слагаме втори ред...заливаме...МАМООООООООООООО - защо тъпите бишкоти изплуваха отгоре!!!! Е как изплуваха - ми на ей така - всичките са над крема...Еми - на, рядък тиЙ крема, за това...Добре - ръсим с какао, слагаме нещото в хладилника и отиваме да спим щото утре е понеделник, вече е полунощ, а все пак трябва да работим...

Отивам на работа - боли ме АДСКИ главата. Тръгвам си след 2 часа, защото освен да спя върху бюрото, друго явно няма да свърша. Прибирам се и спя до към 22.00. Трябва да се сиропират кексовете. ОК - ще нося в офиса 2, защото все пак няма тирамису. 

Прибирам се във вторник - всички харесаха кекса, ама те и миналата година го харесаха. Мъжа на колежката казал ,че само заливката му е яка на кекса - ми да бе, много ясно, то другото си е най- обикновен кекс...

Все пак - аз съм тъп и упорит Водолей. С девиз "Аз мога". Значи все пак не може да НЕ мога да направя едно тъпо тирамису. Преди малко ядох в пицарията. Не мисля, че те минават през моите мъки, щом го правят за "масова" употреба.

Сега - разделяме съдържанието на яйцето. Аааа - това е пукнато - няма да се хвана тоя път - тебе няма да те мия, да не ми се размажеш в ръцете. Ууупс - тва пак се размаза на пода - ОК все още имам половин кора с яйца...Белтъците казахме - накрая. Жълтъци със захар - този път по малко. Ааааааа ТАКА ли трябвало да изглежда светлия крем. Добреееее, ясно. Маскарпоне.... Маммммоооооооо - това ПАК стана на бучки...Ама ти цялото ли го сложи вътре. Еми да...Ми бъркай като ти е толкова акъла...След около 40 мин...не, това още не се е разбило. МААААМООООООО...
Айде - слагай белтъците, то няма да се усети много и ще се разтвори още...хубуу...

О йе - този път крема изглежда по- добре...Изплували бисквити - 2 броя. Едната е по- упорита, но и аз тъпча упорито обратно...

Междувременно - трети крем...пак на бучки. Мама - ама как ти става на бучки, на мен никога не ми е ставало така...Явно аз съм много зле, щото на мен ми стана всиките 3 пъти. Ядосах се - натъпках си ръцете вътре и започнах да размазвам топчета....Абе - то тва има повече топчета отколкото да няма...22.35 - не, не ми пука - отива в мивката...Оооооо - топчетата останаха в цедката на мивката - снимка. Маме - е те такива топчета ми стават в крема...

Извод - проблема не е в мен, а в маскарпонето или поне извода е такъв за сега. Мда - в близките дни ще се сдобия с друг вид маскарпоне, тогава ще видим в кой е грешката....Ама - пробвай да прибавиш яйцата към маскарпонето, не обратното - може пък това да е такова. ОК де - нали имам още 3 в хладилника...и още около 2.5 кила бишкоти - ше си пробвам ;-)

Айде чао от мен и миришещите ми на кафе ръце!