Изключително много ми е трудно да правя каквото и да е за "по- силната" част на човечеството. И изобщо не става въпрос само за факта, че половината от материалите автматично отпадат...Просто те толкова да не се впечатляват от "такива неща".
Още по- трудно става, когато не е много ясно какво да е точно "това нещо", защото колкото и да познаваш човека, всъщност не го познаваш чак пък толкова много, като не ти е всеки ден до д*то :-) И така, в процеса на голямо чудене, някъде във времето се проведе един разговор, който ме насочи към точно това творчество. Всъщност е нещо което искам да направя от много дълго време, но никога не е имало конкретен повод и така си останах с желанието.
И така, моят първи dream-catcher или капан за сънища. Не, няма да е полседният. Скоро ще си направя и за мен...малко по- момичешки ;-) Само се чудя от сега коя кокошка или фазан да оскубя, че да имам по- хубави пера.
Тече, мъж ти не може ли да направи нещо по въпроса???
Освен това, нямаше как да дам един гол кръг, все пак хартиени работи творим, та спретнах и един таг. Картинката си я избра получателя, без да знае, а аз най- накрая успях да си използвам новите стенсили на ТимчУ ;-) както и комбинацията синьо-червено, с която се опитвам неуспешно да спретна каквото и да е през последната година и половина...
Сега очаквам коментара на получателя...само да не е - какво да го правя това нещо по д***** хаха
Много празници, много ядене, много рабора, много неща за вършене...Най- накрая трябваше да откажа няколко, колкото и неприятно да ми беше...Ще се реванширам на всички :-)
А сега малко Коледни творения, отдавна готови, предадени и изядени, но нямаше време...
Поръчаха ми "нещо" за една нова семейна двойка + буркани с шоколад, като тези от миналата година. Нещото не беше ясно какво да е, рамка, картичка...Най- накрая се сетих, че имам купени готови заготовки за албуми, та предложих да направя един албум, тип "Нашата първа семейна Коледа". Албума беше с уговорката - няма да се заигравам много...
Започнах...3 дни търсих хартии, започнах, после се чух с една приятелка, която ме попита - оооо, онези хартии ли ще ползваш, които си купи? При което аз се ударих по главата, изринах всички боклуци, които зариваха въпросните хартии и за които бях забравила, и започнах отначало.
"Няма да се заигравам" се проточи 3 седмици, една от които в умуване как да направя заглавната страница...За тая заглавка надух главата на сума ти народ...Но в крайна сметка всичко приключи добре и подаръкът беше предаден лично на 31.12.2016 ;-)
Някъде между другото ме обзе неистовото желание да направя меденки и ореховки, ама ако може меденките да са с фондан и картинки отгоре.Ама ако може и да са с формата на елха...
Ами - последното не ми се получи, така че се задоволих с фондан и картинки...
Всички бяха пакетирани и раздадени на колеги, близки и приятели. Не съм изяла нито една, но казаха, че били хубави...
Понякога се чудя как хем имаш тон неща за правене, хем нямаш никакво време да ги направиш, хем ама никак не ти се прави точно това, което е най- спешно...
Първо...реших да направя легло за една кукла. Реших го преди повече от месец, но както обикновено - го правих в последните 3 дни. Все пак спазих последният срок и подаръкът беше изпратен навреме.
Пак както обикновено, реших да правя нещо, което никога не съм правила, но след 2 изхвърлени дюшека, третият се получи. Възглавнички ших 5, а одеялцето го дообкантвах последният ден в заведението, в което обикновено обядвам. Добре, че ме знаят колко съм откачена и не ми обърнаха особено внимание.
Леглото си беше за моята бъдеща кукленска къща, но реших че няма как куклата да остане без легло, така че ще го мисля по- нататък.
После ме помолиха да направя една гривна, аз малко се престарах, та се получи малко по- голям комплект, но нищо де - любовта трябва да се подкрепя :-)
Чудех се в какво да сложа всичко и ето къде дойде мястото на едно произведение от работилничка на Рали. По принцип нямам навика да си давам нещата от работилничките, но тук кутията пасна много добре.
И на последно място - реших да опаковам кутията. Миналата година намерих най- уникалната опаковъчна хартия в Слънчоглед и сега я използвам по всеки възможен повод. Скоро трябва да отида да си попълня запасите. Опаковката (като изключим лъскавото) не е точно в мой стил, но МНОООГО ми харесва.
Ей ме на! Захванала съм пак 100 неща, но не съм завършила нищо. А и след последните приготовления по РД-та и кръщенета, реших малко да си почина.
Сега - бързо показвам последният от 4-те тефтера за тази година, който разбира се е готов отпреди повече от месец, но...както и да е де...
Заложих на по- зимни цветове, като разбира се не се отказах от редовната доза лъскаво ;-)
А сега - най- накрая ми дойде реда и на мен да свърша един такъв албум...С любезното съдействие на Ем и нейните урочета някак успях да го завърша.
Разбира се - само аз мога да започна да правя нещо, което не съм правила за сватба, 2 седмици преди събитието.
Все пак държа да отбележа, че албумът беше завършен предсрочно с един час в деня на сватбата, като по време на снимките имаше и по някоя изпаднала джунджурия, която дооправях в съвсем последният момент.
Идеята на албума беше да не е много розово- сантиментален. Както ще видите - идеята ми се провали с гръм и трясък. За сметка на това имам около 3 други блока с хартии, докато идеята ми се проваляше. После видях тези DCWV 12''x12'' Magnolia Garden Stack и както обикновено става - да живее цикламеното!!!
Покрай тоЗ албум се сдобих с една камара печатчета на сърчица,цикламени и зелени перлички, брадсчета и какво ли още не. Имам си за още мноооого напред. Все пак е важно да се отбележи, че най- цикламените листи стоят съвсем непокътнати в блокчето ;-)
По принцип мислех да направя тялото сама. После отидох на годишната Картичкофурийска среща в Казанлък...и там имаше готови тела...И така помежду другото, реших като за начало да си спестя правенето на албума. Мисля, че това е най- правилното решение, защото иначе още нямаше да съм готова.
И тъй - ето малко снимки :-)
.JPG)
.jpg)
